И все по-кратки стават наш"те срещи.
От погледа ти всеки път все нещо си отива.
Усмихвам се насреща ти.(Какво ли ми остава?)

Когато денят стане глух за добротата
и нощта се вледени от злоба,
когато устните ти даже побелеят

А ти какво си мислиш?
Ето, мога
встрани да тръгна,

Обгорено
от живия огън на болката,
сред равнодушната тишина,

Бяла е, бяла, нощта
като глава на кокиче,
като внезапна сълза

Хайде, изплюй камъчето.
Всичко е толкова просто-
и уговорка си имахме.

Дойде. И уморените ти длани
почиват пак на мойте колене,
а тежкият ти ден неволно ляга

Стара психоза е. Петък, тринайсти.
Предчувствие за беда.
Мълком се кръстя. Стъпвам на пръсти.

                                                         "Наказвам те с любов"
                                                                         /Цветан Северски/
Наказа ме да те обичам.

С котешки стъпки денят си отива.
Дъждът по стъклата часовете брои.
Стар калорифер студа размразява.